Когато станем родители и в живота ни се появи едно малко създание, целият ни свят се преобръща и всичко започва да се върти около него. Ежедневието ни се изпълва с грижи и тревоги, свързани с невинното същество и непрестанно се наслаждаваме на прекрасни мигове и завладяващи емоции, спохождащи неговото физическо и нравствено израстване.
Прохождането е несъмнено един от най-емоционалните моменти от физическото развитие на всяко дете. Това е истински празник, носещ на родителите и близките роднини усещане за много радост, вълнение и дълбока гордост. Всяко мъниче се развива индивидуално, но в най-общите случаи прохождането се случва около неговата годинка – месец-два по-рано или до няколко месеца след навършването й.
По стара българска традиция това важно събитие следва да бъде отбелязано със специален ритуал наречен прощъпулник (в различните краища на България може да се срещне като пощръпулник, прощъпалник, престъпулка, преходница и престъпване), същността на който е да се пророкува каква ще бъде бъдещата професия на детето.
Прощъпулникът не се провежда веднага след първите крачки на детето, а трябва да се изчака няколко седмици, може би месец, докато то започне самостоятелно да ходи стабилно, без чужда помощ. Според църквата подходящи дни за изпълняване на ритуала са понеделник, сряда или неделя.
Традицията повелява в деня на прощъпулника да се замеси погача. Най-правилно е майката на детенцето да направи това, но ако тя няма възможност, може да помоли да я отмени жена с живи родители или в краен случай да си закупи готова такава. Питката за прощъпулника може да е декорирана по различен начин според въображението на този, който я приготвя – с детски стъпала, плодове, слънце, цветчета, дори може да се изпише името на детето.
Майката на проходилото мъниче разполага на земята бяло платнище, покривка или чаршаф. Напоследък много сайтове предлагат изработката на специални платна с името на детето и датата, така че ако предпочитате, може да си поръчате такова, което да ви остане скъп спомен.
В края на платнището, върху масичка, стол, диван или друга мебел (важно е мястото да не е високо, за да може да се достигне от малкото човече) се разполагат различни предмети, предварително определени каква професия вещаят.
Важно е те да не са познати на детето, да не са прекалено големи или с много ярки цветове, защото то интуитивно ще предпочете точно такъв предмет. Не бива и да се прекалява с броя им.
След като гостите се съберат, майката внася погачата подтичвайки, като така орисва бебчето да е весело и игриво. След това тя търкулва ритуалния хляб по бялото платнище и подканва мъничето се спусне подир погачата, за да стигне до предметите.
Според повелята, какъвто предмет хване, без никой да му помага и да се меси, такава ще е професията му, когато порасне. Първото залъче от питата се дава на детето, а после всеки гост си отчупва от нея.
За препоръчване е прощъпулникът да се провежда в позната обстановка и с познати хора, за да не се разстрои и превъзбуди бебето от присъствието на непознати.
