Трудовите правоотношения в България могат да бъдат регулирани по два начина - с граждански или с трудов договор. И двете регулации имат своите предимства и недостатъци и е важно да знаем какви са основните разлики между тях.
При трудовите договори акцентът е върху работните отношения. Те осигуряват сигурност на заетостта и социални права на работниците. Те са по-обвързващи и не толкова гъвкави, като подлежат на много повече регулации.
Гражданските договори, от друга страна, не са толкова обвързващи и имат конкретна цел – за извършване на определена работа.
Ето и основните разлики между двата вида договори:
Граждански договор
Предмет: Гражданският договор е договор за извършване на конкретна работа или услуга.
Регулация: Урежда се от Закона за задълженията и договорите.
Отношения: Създава се правоотношение между възложителя и изпълнителя.
Отговорност: Изпълнителят носи отговорност за крайния резултат от своята работа.
Социални придобивки: Работещите на граждански договор нямат право на болнични, отпуски и обезщетения за безработица.
Трудов договор
Предмет: Трудовият договор е за извършване на трудова дейност под ръководството на работодателя.
Регулация: Регулира се от Кодекса на труда.
Отношения: Създава се трудово правоотношение между работника и работодателя.
Отговорност: Работникът е отговорен за процеса на работа, а работодателят - за резултата.
Социални придобивки: Включва задължителни социални и здравни осигуровки, както и право на отпуск, болнични, обезщетение за безработица.
Мястото на работа, предоставяне на материали. Работникът или служителят трябва пръв да изпълни задължението си, но работодателят е длъжен да създаде съответните условия за изпълнение на възложената работа.
Тези разлики са важни, защото определят правата и задълженията на страните, както и тяхната защита по закон. Гражданският договор е по-гъвкав, но предлага по-малко социална защита, докато трудовият договор осигурява по-голяма сигурност и социални гаранции за работника.
Правилното използване на гражданския и трудовия договор зависи от характера на работата и отношенията между страните:
Граждански договор е подходящ, когато:
- Има нужда от извършване на еднократна или краткосрочна работа или услуга;
- Не се изисква постоянно присъствие на изпълнителя на работното място;
- Работата може да бъде извършена самостоятелно и без пряко ръководство.
Трудов договор е задължителен, когато:
- Работата е постоянна и дългосрочна;
- Работникът трябва да работи под непосредственото ръководство и контрол на работодателя;
- Работникът се нуждае от социални и здравни осигуровки и други права, които са гарантирани от Кодекса на труда.
Важно е да се отбележи, че неправилното използване на граждански договор вместо трудов договор, за да се избегнат осигуровки и данъци, може да доведе до правни последствия и глоби. Затова е критично да се разбере природата на работата и да се избере подходящият тип договор.
