Кодексът на труда урежда правото на служителите да се възползват от различни видове отпуск - основен и допълнителен платен годишен отпуск, неплатен отпуск, отпуск за обучение, отпуск за бременност, раждане и майчинство, отпуск за временна неработоспособност и т.н.
Чл. 155 от Кодексът на труда урежда правото на всеки служител за ползването на платен годишен отпуск. За да се възползва от това право, е необходимо служителят да е придобил най-малко 4 месеца общ трудов стаж при един или повече работодатели.
Кодексът на труда предвижда, че минималният размер на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни за една календарна година.
В зависимост от характера на работата, определени категории работници имат право на удължен платен годишен отпуск - отнася се до случаите на работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, както и за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни.
Платеният годишен отпуск може да се ползва от служителя с писмено разрешение от работодателя. В искането се посочва размера на искания отпуск, както и началната дата.
Правото на ползване на платен годишен отпуск е основно трудово право и е предназначено за възстановяване на изразходваната работна сила. Поради тази причина основно правило е, че платеният годишен отпуск се ползва през календарната година, за която се полага.
Работодателят е длъжен да разреши ползването на платения годишен отпуск до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по уважителни причини, предвидени от закона.
Работодателят има право да предостави платен годишен отпуск на служителя без неговото съгласие в следните случаи: по време на престой повече от пет работни дни, при едновременно ползване на отпуска от всички работници или когато работникът след покана от работодател не се е възползвал от правото си да използва отпуск до края на календарната година, за която е предвиден.
Законът предвижда отлагане на платения годишен отпуск в случаите, когато служителят не го е използвал през съответната календарна година.
Работодателят има право да отложи ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година поради определени, предвидени в закона причини.
Работодателят може да се възползва от правото си да отложи ползването на платения годишен отпуск, но при условието че е осигурил на работника или служителя ползване на най-малко половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.
