Годишният отпуск е едно от основните права на работниците и служителите, което им дава възможност да отдъхнат и да възстановят своята работоспособност. Съгласно Кодекса на труда (КТ), всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск, който не може да бъде по-малък от 20 работни дни. Работодателят е длъжен да осигури ползването на отпуска в срокове, удобни за работника или служителя, и да му заплати възнаграждението за отпуска.
Но какво се случва, ако работникът или служителят не успее да използва целия си отпуск или част от него до края на календарната година, за която се полага? Или ако трудовият договор му бъде прекратен, преди да е ползвал отпуска? В тези случаи работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, което се регулира от чл. 224 от КТ.
Кога се дължи обезщетение за неизползван отпуск
Обезщетението за неизползван отпуск се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят има неизползван платен годишен отпуск за текущата календарна година или за предходни години, правото за който не е погасено по давност. Няма значение поради каква причина е прекратен трудовият договор - по взаимно съгласие, по инициатива на работодателя или на работника, поради изтичане на срока, за който е сключен, поради пенсиониране и т.н. Дори и при дисциплинарно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение за неизползвания отпуск.
Обезщетението се дължи и когато работникът или служителят не е ползвал целият си отпуск до края на календарната година, за която се полага, но продължава да работи при същия работодател. В този случай работникът или служителят може да ползва неизползвания отпуск през следващата година, ако работодателят му го позволи, или да поиска обезщетение за него, ако работодателят му го откаже. Това обаче важи само за отпуска, който не е погасен по давност.
Как се изчислява обезщетението за неизползван отпуск
Обезщетението за неизползван отпуск се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Основата за изчисляването е среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на договора, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Ако няма такъв месец, основата е уговореното в трудовия договор основно и допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер.
Среднодневното брутно трудово възнаграждение се определя, като начисленото брутно трудово възнаграждение се раздели на броя на отработените дни, след което се коригира с коефициент. Коефициентът се изчислява, като се раздели броят на работните дни в календарния месец, в който се ползва отпускът, на броя на работните дни в календарния месец, за който се изчислява среднодневното брутно трудово възнаграждение.
Пример: Ако работникът е прекратил трудовия си договор на 15.03.2024 г. и има неизползван отпуск от 10 дни за 2023 г., а за февруари 2024 г. е получил брутно трудово възнаграждение от 1000 лв. за 20 отработени дни, то обезщетението му ще бъде:
Среднодневно брутно трудово възнаграждение = 1000 / 20 = 50 лв.
Коефициент = 23 / 20 = 1.15
Обезщетение за неизползван отпуск = 50 x 1.15 x 10 = 575 лв.
Как се изплаща обезщетението за неизползван отпуск
Обезщетението за неизползван отпуск трябва да бъде изплатено от работодателя при прекратяване на трудовия договор. Не е необходимо да се изпраща покана за плащането му до работодателя. Ако работодателят не изплати обезщетението доброволно, работникът или служителят може да го иска по съдебен ред. Срокът за искане на обезщетението е до две години.
Какъв е срокът за искане на обезщетението за неизползван отпуск
Според чл. 224, ал. 2 от КТ, правото на обезщетение за неизползван отпуск се погасява по давност в едногодишен срок от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Това означава, че работникът или служителят трябва да подаде иск за обезщетение в съда в рамките на една година от уволнението си, иначе ще загуби правото си. Срокът започва да тече от деня, в който работникът или служителят е получил уведомление за прекратяване на договора си или от деня, в който е изтекъл срокът, за който е сключен договорът.
Ако работникът или служителят не е ползвал отпуска до края на календарната година, за която се полага, но продължава да работи при същия работодател, срокът за искане на обезщетение е две години от края на годината, за която се полага отпускът. Например, ако работникът има неизползван отпуск от 10 дни за 2023 г. и не го е ползвал до 31.12.2023 г., той може да поиска обезщетение за него до 31.12.2025 г.
Какви са често срещаните спорове и проблеми, свързани с обезщетението за неизползван отпуск
Един от най-често срещаните спорове е дали работникът или служителят има неизползван отпуск, или не. Работодателят може да твърди, че работникът или служителят е ползвал целия си отпуск или част от него, докато работникът или служителят може да отрече това. За да се разреши този спор, е необходимо да се представят доказателства за ползването или неизползването на отпуска, като например графици, молби за отпуск, разпоредби, разписки, справки и т.н.
Друг често срещан проблем е дали работникът или служителят има право на обезщетение за отпуск, който е погасен по давност. Работодателят може да твърди, че работникът или служителят не е искал обезщетение в срок, докато работникът или служителят може да твърди, че срокът не е изтекъл или че има основания за прекъсване или прекратяване на давността. За да се разреши този проблем, е необходимо да се установи датата на прекратяване на трудовото правоотношение, датата на подаване на иска за обезщетение и наличието или липсата на фактори, които влияят на давността, като например преговори, признание на дълга, съдебни действия и т.н.
Каква е процедурата за искане на обезщетението по съдебен ред
За да искате обезщетение за неизползван отпуск по съдебен ред, трябва да подадете искова молба до съда по адреса на работодателя ви. Исковата молба трябва да съдържа:
- името, адреса и ЕГН на ищеца (работника или служителя);
- името, адреса и ЕИК на ответника (работодателя);
- предмета и основанието на иска, т.е. колко дни отпуск не сте използвали, за коя година са, - как се изчислява обезщетението и защо работодателят не ви го е изплатил;
- доказателства за иска, т.е. трудов договор, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, разписки за получено възнаграждение, справки за ползван или неизползван отпуск;
- сумата на иска, която трябва да бъде изразена в левове и стотинки;
- съдебната такса, която трябва да бъде заплатена при подаване на иска и която е 4% от сумата на иска, но не по-малко от 50 лв. и не повече от 10 000 лв.
След като подадете исковата молба, съдът ще ви изпрати покана за съдебно заседание, на което ще трябва да се явите лично или чрез законен представител или упълномощен адвокат. На заседанието ще имате възможност да изложите своите доводи и да представите доказателствата си. Работодателят също ще има право да се защитава и да представя своите доводи и доказателства. След като съдът изслуша страните и оцени доказателствата, ще постанови решение, което ще ви бъде изпратено по пощата. Ако сте недоволни от решението, можете да го обжалвате пред по-висока инстанция в срок от 14 дни от получаването му.
Обезщетението за неизползван отпуск е едно от правата на работниците и служителите, което им осигурява компенсация за неползването на едно от основните им права - правото на отдих. Това обезщетение се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение или при отказ на работодателя да позволи ползването на отпуска през следващата година. Обезщетението се изчислява по среднодневното брутно трудово възнаграждение и се изплаща при прекратяване на договора. Правото на обезщетение се погасява по давност в едногодишен или двугодишен срок, в зависимост от случая. Споровете и проблемите, свързани с обезщетението за неизползван отпуск, често се отнасят до наличието и размера на неизползвания отпуск и до изтичането на давността.
Вижте още: Колко отпуск се полага при кръводаряване.
