Да дариш кръв за близък приятел или роднина, или безвъзмездно означава наистина да спасиш живот. Това, което за теб ще са само 30 или 40 минути и лека болка от манипулацията, могат да са разликата между живота и смъртта за друг. Затова и кръводаряването е толкова важно.
Онези, които даряват кръв, след процеса получават бележка, която може да представят на работодателя си.
Съгласно българското законодателство на всеки, който е дарил доброволно кръв, у се полагат два дни отпуск - един ден за деня на прегледа и кръводаряването, както и втори ден, който се пада непосредствено след него.
Това обстоятелство е уредено съгласно чл. 157, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.
В Кодекса на труда е изрично упоменато, че при желание от страна на работника да дари кръв, работодателят е длъжен да го освободи за тези два дни. За да няма някакво недоразумение е добре служителят предварително да уведоми своя работодател, че възнамерява да дари кръв и да пусне молба за отпуск за тези два дни.
За съжаление законът у нас не предвижда изрично отпускът за кръводаряване да бъде платен. Съгласно правната норма той се заплаща от работодател, ако това е изрично споменато в колективния трудов договор или е предвидено като отделна клауза в индивидуалния трудов договор.
В случай, че това не е уредено при възникване на трудовото правоотношение, то такова допълнително споразумение може да бъде сключено и на по-късен етап или за определен случай.
Казано с други думи, дори да нямате включена клауза за платен отпуск за кръводаряване, такава може да бъде добавена по всяко време по желание на двете страни.
Ако обаче нямате сключен колективен трудов договор или в индивидуалния ви трудов договор няма такава добавена клауза, то този отпуск ще ви бъде отпуснат от работодателя, но няма да ви бъде заплатен.
