Жената, която е и майка, се ползва от особена закрила, която ѝ осигурява определен статут, включващ платен отпуск преди и след раждане.
Кодексът на труда предвижда платен отпуск по майчинство в размер на 410 дни.
45 дни се ползват задължително преди предполагаемата дата на раждане - изчисленият от акушер-гинеколога термин. В случай че детето се роди по-рано, остатъкът от дните се използва след това.
Паричното обезщетение по време на първите 12 месеца е в размер на 90% от средното дневно брутно трудово възнаграждение - среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителните вноски. Минималното обезщетение на месец е в размер на една минималната работа заплата.
Самоосигуряващите се лица могат да се възползват от обезщетение на база внесените осигурителни вноски за периода от 24 месеца, считани от първата дата на отпуска за бременност, когато имат натрупани 12 месеца общ осигурителен стаж за риска „Общо заболяване и майчинство”.
Тъй като обезщетенията се изплащат от Националния осигурителен институт (НОИ), а не от работодателя, следва всички задължителни осигурителни вноски да бъдат внесени.
След 135-тия ден на майчинството, сключването на трудов договор не се отразява на обезщетението.
Отпускът за бременност и раждане се признава за трудов и за осигурителен стаж.
По време на майчинство платеният годишен отпуск се натрупва.
