От 1998 г. насам в България се въвежда задължителното здравно осигуряване, което се полага на всеки човек, който има българско гражданство или двойно гражданство, но живее на територията на България.
Те трябва да са здравно осигурени - било то от компанията, за която работят, или от тях самите. Ако работят по трудов договор компанията плаща част от здравните осигуровки, а служителя (взима се от заплатата му) плаща останалото. Обикновено съотношението е съответно 60:40 като компанията плаща по-голямата сума.
При самоосигуряващи се лица плащането на пълната сума се прави от самото лице. Безработните лица са задължени да плащат месечна такса в размер 24.40 лв.(към 2020), за да се считат за здравно осигурени. Таксата се изчислява, като се има предвид, че осигурителен доход трябва да не е по-малък от половината от минималната работна заплата и не по-голям от сумата на максималния осигурителен доход (3000 лева за месец). Минималната работна заплата за 2020 е 610 / 2 =305лв. От там осигуровките се изчисляват на 8% от 305 лева, което е 24, 40 лева на месец.
Плащането на здравни осигуровки за безработни лица трябва да стане до 25-то число на месеца, следващ този, за който са дължими. Например, за март 2020 г. здравната осигуровка се плаща до 25 април 2020 г. Месечните и окончателните здравни осигуровки се дължат и плащат чрез ЕГН по банкова сметка на съответната териториална дирекция на НАП (по постоянен адрес) за събиране на приходите за НЗОК.
Благодарение на Закона за задължителното здравно осигуряване осигурените граждани заплащат само определена (фиксирана от ЗЗО и независима от цената на самата услуга) такса при ползването на редица медицински услуги включително посещение при личен лекар, зъболекар, както и при лечение в болница (но не повече от 10 дни годишно).
При неплащане на здравни осигуровки повече от три месеца автоматично се губят здравноосигурителните права. Това ще рече, че вместо фиксираната такса ще плащате 100% всички здравни услуги, които ползвате.
Ако сте пропуснали да платите здравноосигурителни си вноски само за кратък период от време, имайте предвид, че те се олихвяват (за момента НАП не налага глоби за неплатени здравни осигуровки, но лихвата ще продължи да се трупа колкото повече време се бавите).
Съществуват два вида здравни осигуровки:
1. Задължителни: при редовно плащане на тези осигуровки се получава право на достъп до базов пакет от медицински услуги. Задължителните здравни осигуровки са в размер на 8%, които се изчисляват на базата на брутната работна заплата. Например в задължителното осигуряване се включват две безплатни пломби на година, както и безплатни прегледи при специалист, ако имате направление от личния лекар.
2. Доброволни: доброволните осигуровки не са задължителни. Те могат да се платят като абонамент (осигуряват достъп до пакет от медицински услуги и продукти, различни от пакета при задължителните осигуровки) или като финансово обезпечение (възстановяване на разходи за здравно обслужване, съгласно здравноосигурителния договор). За доброволните осигуровки е задължително сключването на договор с лицензирани за извършване на доброволното осигуряване дружества.
Според българското законодателство има и няколко групи хора, които са освободени от плащането на здравноосигурителни такси и това са:
- лица със заболявания, определени по списък в НРД;
- малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството (съпруг, съпруга, деца до 18-годишна възраст, а ако продължават образованието си – до 26-годишна възраст);
- недееспособни или трайно нетрудоспособни хора, независимо от възрастта;
- пострадали при/или по повод на отбраната на страната ветерани от войните, военноинвалиди;
- задържани под стража или лишени от свобода лица;
- социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане;
- лица, настанени в домове;
- медицински специалисти, както и бременни и родилки до 45 дни след раждането;
- пациенти със злокачествени новообразувания и здравноосигурени лица, страдащи от заболявания с над 71% намалена работоспособност и т.н.
