Шефлерата е екзотичен храст - дърво, който вирее сред влажните тропици на Австралия и Югоизточна Азия, но спокойно може да намери и място у дома ви като саксийно растение.
Шефлерата се причислява към семейството на бръшляновите (Аралия) и е кръстено на германския ботаник Якоб Шефлер. Не по-малко известно е и с имената дърво-октопод или дърво-чадър. Първото му название то получава, защото цъфналите му части наподобяват пипалата на октопод, а вторият си прякор се дължи на приликата на листата му, които се разкрояват от дръжката си както спиците на чадър.
Има няколко вида шефлери, които са култивирани и биха могли да бъдат отглеждани като стайни растения, като особено впечатляващи са тези с пъстрите листа. За съжаление е истинско чудо, ако накарате шефлерата си да цъфти, отглеждайки я в домашни условия, но листата ѝ са достатъчно колоритни на вид.
Можете или директно да си закупите шефлера или сами да си вкорените, ако имате познати, които отглеждат вече това растение. Вкореняването става, след като оставите издънката на растението във вода, докато пусне корените си и едва след това я засадите.
Шефлерата не е от почитателите на пряката слънчева светлина, с изключение на пъстрите сортове, които за да се задържат с шарени листа, трябва да са оставени на по-светло място. Това важи и зимно време, когато растенията, независимо от какъв вид са, също се поставят на светло място, но не и на такова, на което слънчевите лъчи падат директно върху тях. Ако видите, че листата започват да пожълтяват, то тогава сте прекалили със светлината.
Независимо от сезона почвата на шефлерата трябва да се поддържа умерено влажна, а листата да се пръскат от време на време с пулверизатор, пълен с вода. Да не забравяме все пак, че отглеждате тропическо растение. Ще познаете дали сте прекалили с водата, ако листата започнат да падат.
Пролетно и лятно време шефлерата трябва да се наторява с тор за декоративни листни растения всяка седмица, докато през зимата наторяването става само веднъж месечно.
Шефлерите не се разклоняват особено, но растат на височина, поради което е добре да прикрепите към тях основа, която да ги държи стабилни. Особено ефектни са пръчките, увити в кокосови влакна, които се предлагат в специализираните за растения магазини и разсадници.
Отново поради факта, че повечето видове шефлери не се разкрояват, можете да засадите в един съд няколко шефлери. Важно е единствено да им осигурите достатъчно пространство, както и да ги пресаждате в по-голям съд, когато видите, че сегашният им „дом“ вече им умалява.
Спазвайки тези прости правила за отглеждането на шефлера, то ще можете в продължение на много години да се радвате на това тропическо растение!
