В България са открити около 5 хиляди вида гъби, разделени в различни родове и семейства. Може би най-известното от тях е това на мухоморките заради факта, че от това семейство са най-отровните гъби, намирани на наша територия.
Гъбите мухоморки
Всички мухоморки принадлежат към рода на базидиевите гъби от семейство Мухоморкови. Когато се говори за мухоморка, се има предвид неядлива, най-често отровна гъба, с едро тяло, месеста. По гуглата си имат бели парченца като точки. Споровият им прашец е бял, а на стеблото си имат пръстен.
Те са отровни двойници на някои от най-вкусните и полезни ядливи гъби и консумацията на някои от тези отровни двойници може да доведе до смърт, независимо дали отровеният ще получи медицинска помощ, или не.
У нас се срещат най-известните представители на семейство Мухоморкови: червена мухоморка, жълта мухоморка, жълто-розова мухоморка, булка, пантерка, зелена мухоморка, бяла мухоморка, бисерка.
От тези представители на семейството на мухоморките ядливи и вкусни са гъбата булка и бисерката. От останалите гъби някои са слабо отровни и дори се използват като лекарство в малки количества, но има и силно отровни, които най-често водят до смърт.
Кои са опасните мухоморки
Зелена мухоморка
Тази гъба се смята за най-отровната сред мухоморките. Основният причинител на смърт е токсин - алфа-аманитин, който засяга черния дроб и бъбреците. Симптомите на отравяне настъпват от 6 до 24 часа след консумация. Смъртността от зелена мухоморка е много висока - от 50 до 90 процента от отровените умират.
Тази гъба расте в широколистни и иглолистни гори и е двойник на печурката.
Бяла мухоморка
Бялата мухоморка се смята от много гъбари за разновидност на зелената мухоморка. Тя също е двойник на ядливата печурка и се бърка с нея от неопитни гъбари. Смъртността при нея достига до 80-90 процента, защото отравянето причинява тежка мастна дистрофия на черния дроб. По-слабо изразена е в бъбреците и миокарда. Характерно при отравянето с нея е, че има светъл период, през който отровеният мисли, че е преживял отровата преди отново да се влоши фатално.
Тази гъба се среща в почти всички гори- широколистни, иглолистни, смесени, по горски поляни от юни до октомври месец.
Жълто-розова мухоморка
Това е още един отровен представител на мухоморките. Съдържа иботенова киселина и мусцимол, които са силни халюциногени. Макар да не са смъртоносно отровни, този вид мухоморки са опасни заради пристъпите на халюцинации, които предизвикват.
Жълто-розовата мухоморка расте в широколистни и иглолистни гори най-вече през лятото и есента.
Жълта мухоморка
Жълтата мухоморка се определя като отровна гъба, със съдържание на алфа-аманитин и фалоидин, подобно на други отровни мухоморки.
Може да се намери в широколистни и смесени гори, най-често около дъбове, в периода юли-октомври.
Пантерка
Тази гъба е позната и с името петниста мухоморка. Тя е отровен двойник на ядливата бисерна гъба и съдържа иботенова киселина. След прием настъпват зрителни и слухови халюцинации, еуфория, гърчове, а после отровеният изпада в дълбок сън, от който се събужда след 10-15 часа без спомени от случилото се. Смъртността не е висока, но остават трайни последици- лесна умора, постоянна сънливост.
Червена мухоморка
Това е най-известният представител на мухоморките. Съдържа голямо количество токсини - мускарин и микоатропин, който водят до промени в кръвообращението, нарушават работата на вегетативната нервна система и храносмилането.
Среща се във всички гори от юли до ноември и е слабо отровна гъба, ползва се и като лекарство в малки дози. Двойник е на ядливата гъба булка.
Вижте също за колко време растат гъбите, както и как запазим гъби за зимата.
Коментари