Повечето хора приемат езика като орган, който им спомага да различат различните вкусове и съответно да се насладят пълноценно на храната.
Истината е, че човешкият език предлага много интересни факти за своята функционалност, които ще ви накарат да се замислите колко ценен орган е всъщност той. Едно е сигурно – езикът спомага за разграничаването на различните вкусови възприятия, които научно се разделят на 4 вида: сладко, солено, горчиво и кисело.
Прието е, че за различаването на вкусовете отговарят вкусовите рецептори. Характерното за един вкусов рецептор е, че той е по-чувствителен към възприемането на определен вкус и по-безчувствен към останалите.
Вкусовите рецептори се групират по сходство и се разполагат в сетивни образувания, наречени вкусови луковици. Те имат характерна овална форма и се разполагат по хранопровода, небцето, фаринска или епиглотиса. Освен това, някои от вкусовите луковици се намират и върху вкусовите брадавици на езика.
Вкусовите рецептори във всяка вкусова лигавица наброяват от 50 до 100, затова точният брой на всички рецептори не може да бъде определен. Прието е, че върху предната част на езика има гъбовидни папили, в които се съдържат от 1 до 5 вкусови луковици. В задната част на езика са големите листовидни папили, в които има до няколко хиляди такива луковици.
Според учения Ханс Хенинг смята, че четирите основни вкуса биват възприемани от различни вкусови рецептори. Известно е, че вкусовите луковици, чувствителни към строго определен вкус, се разпределят на определени зони от езика. Прието е, че върхът на органа е чувствителен към сладкото. Страничните участъци на езика са по-чувствителни към соления вкус, а основата – към горчивия.
Важно е да се открои, че основните различими вкусове са значително по-малко от обонятелните способности. Също така двете сетивни усещания са тясно свързани. Ако вследствие на настинка или грип изгубите своето обоняние, то това ще повлияе значително на вашето вкусово възприятие, като дори е възможно да изгубите всякакъв вкус.
