Да седят неподвижно, е предизвикателство за много деца, а и за възрастните. Учителите започват да осъзнават, че децата всъщност са по-фокусирани върху ученето, когато им се даде възможност да се въртят, да се мърдат и да се движат.
Ето защо почивките за йога в класната стая, гъвкавите места за сядане и различни джаджи, позволяващи движение, са станали популярни в училищата в някои страни.
Сензорната пътека е друга страхотна опция за подпомагане на децата да пренасочат енергията си през целия ден. Нека разберем как работят и какво трябва да знаете, за да създадете своя собствена сензорна пътека.
Какво е сензорна пътека?
Сензорната пътека е поредица от ръководени движения, които децата да следват, показани с маркировки на земята или стените. Докато учениците следват пътя и завършват движенията, те отработват излишната енергия и развиват грубите си двигателни умения. Различните движения по пътеката често са предназначени да ангажират различни части на тялото и мозъка, от жабешки скокове до завъртания и бутания на стената.
Учителите често насърчават използването на сензорни пътеки, докато децата минават през коридора между часовете. Оказва се, че наистина можете да обучите група деца да правят това тихо. Тези пътеки могат да бъдат особено ефективни за ученици, които изпитват агресия, гняв или други сензорни претоварвания по време на учебна дейност. Изпращането им на сензорната пътека, за да отработят някои от тези емоции, може да им помогне да се фокусират отново, когато се върнат на чина си.
Сензорна пътека би била полезна и у дома, особено през студените месеци, когато децата не могат да излизат да играят навън. Или може да се направи на подходящо място на открито в квартала, където има много деца, които биха я използвали през ваканциите.
Съвети за създаване на сензорна пътека
Добрите сензорни пътеки имат голямо разнообразие от физически елементи, които децата могат да опитат, и често включват някои учебни концепции като броене или азбука. Те са цветни, ангажиращи и достатъчно здрави, за да издържат на много скачащи крака ден след ден. Вътре опитайте винилови стикери или дори тиксо. За лабиринт за движение на открито използвайте боя, за да създадете пътеки на детската площадка или тротоара. Ето няколко страхотни идеи и вдъхновение, за да започнете.
На закрито:
- Купете стикери за сензорни пътеки. Могат да се закупят специално проектирани стикери за сензорни пътеки в различни теми. Те обикновено са предназначени за използване на закрито, въпреки че някои могат да издържат на външни условия;
- Можете да си изработите стикери за сензорни пътеки и сами от лепящо фолио или друг материал с малко повече фантазия. Използвайте за подове и стени. Те могат да имат формата на различни фигури, ленти, стъпки, ръце, надписи;
- Можете да наредите различни препятствия по пода от импровизирани материали за прескачане, заобикаляне, целене;
- Можете да включите дъски с тебешир или маркер, където може да се пише и да се изтрива. Така можете да променяте някои опции.
На открито:
- Опитайте сензорни пътеки на открито, особено ако нямате средства за оборудване на детска площадка. Децата могат да се състезават, да се предизвикват едно друго или да играят соло;
- Можете да използвате тебешир или боя, с които да очертаете по земята различни пътечки, стъпки, стрелки, зони за движение, скачане, гимнастика, йога, дори лазене. Добре е интензивните дейности да се редуват с успокояващи и почивки;
- Можете да включите елементи за катерене, балансирано ходене или за стъпване от различни естествени материали като камъни, пясък, дърво, въжета и др.;
- Можете да нарисувате огромна клавиатура. Тя е гениална, децата ще се забавляват да учат буквите на клавиатурата и да тренират правопис на думи, докато скачат;
- Не забравяйте да включите стени в пътя си. Децата могат да се отблъснат или да скочат високо, за да ударят мишена, да тренират ляво и дясно.
Независимо дали е на закрито, или на открито, когато оформяте идеята за вашата сензорна пътека, освен материалите за изработката и трябва да измислите и правила за използването ѝ. Тези правила трябва да са достатъчно ясно видими от самата маркировка на пътеката. Или пък можете да оставите варианти децата сами да определят някои правила при съвместно използване на пътеката.
