Безпокойството, тревожността и безсънието са състояния, които съпътстват живота на хората отдавна, но със забързването на ритъма на живот стават все по-често срещани. За да се овладеят тези състояния, когато станат прекалено силни и натрапчиви, се използват успокоителни лекарствени средства. Те се наричат транквиланти.
Названието на транквилантите идва от латински. Думата tranquillo означава спокоен. Транквилантите са успокоителни лекарства, но имат силно действие, защото са психотропни вещества, които влияят на централната нервна система. Ако трябва да се обясни по какъв механизъм действат, той е на инхибитор на мозъчната структура, която е отговорна за емоционалното състояние.
Често транквилантите се бъркат с антидепресантите, но те не са синонимни понятия, а назовават различни лекарствени средства. Антидепресантите са психотропни лекарства, които играят роля на стимул на нервната система, тоест повишават активността на емоционално ниво и повдигат настроението, докато транквилантите само успокояват.
Транквилантите се делят на три основни групи:
- невролептици, използвани при шизофрения и други психически заболявания;
- анксиолитици, използвани за потушаване на безпокойството, страха и други емоционални настроения;
- седативи - лекарства, насочени към подобряване качеството на съня.
Тринквилантите намаляват тревожността, страха, премахват чувството на подозрителност и обсесивни мисли, ако се появят такива. Намаляват чувството на възбуда, намаляват и концентрацията и отпускат, което е свързано с поява на сънливост при повечето приемащи успокоителни.
Те облекчават стреса, както и дълбочината и продължителността на нощния сън. Действат и върху болестни състояния като епилепсия, намалявайки припадъците.
Някои транквиланти имат стимулиращ психиката ефект, действат при фобии, като ги премахват и допринасят за нормализиране работата на вегетативната нервна система, но те са по-малка група сред тези лекарствени средства.
Успокоителни се предписват при описаните състояния и оплаквания, но те не са за ежедневна употреба. Използват се при острите прояви на тези състояния и са под строг лекарски контрол, тъй като имат пристрастяващ ефект. Те имат неприемливи странични ефекти, свързани с нарушения на паметта, мускулна слабост, ленивост, забавяне на рефлексите и други.
Диазепам, ксанакс, лексотан, ривотрил, зопиклон са някои от имената на транквиланти, част от тях с подчертано сънотворно действие. Всички са добре проучени и строго контролирани.
