Протеините са най-важните елементи на човешкото тяло. Те участват в синтеза на хормони и ензими, необходими за осъществяването на огромен брой биохимични реакции в организма. Сложните протеинови молекули са изградени от аминокиселини.
Левцинът е едно от най-важните съединения в тази група. Отнася се до незаменимите аминокиселини, които тялото не може да синтезира самостоятелно, но получава отвън. Левцинът се използва в спортното хранене, медицината и селското стопанство. В хранително-вкусовата промишленост е известен като добавка E641 L-левцин и се използва за модифициране на вкуса и миризмата на храните.
Левцинът играе важна роля в много процеси. Той изпълнява следните функции:
- забавя катаболните процеси в мускулите;
- ускорява синтеза на протеинови молекули, което помага за изграждане на мускулна маса;
- понижава кръвната захар;
- осигурява баланс на азот и азотни съединения, който е необходим за протеиновия и въглехидратния метаболизъм;
- предотвратява прекомерния синтез на серотонин, което помага за намаляване на умората и ускоряване на възстановяването след натоварване.
Нормалното съдържание на левцин в кръвта укрепва имунната система, подпомага заздравяването на рани и ускорява възстановяването след наранявания. Тялото го използва като източник на енергия.
Приложение на левцин в спорта
При интензивна физическа активност тялото се нуждае от повече вещества за изграждане на мускулни влакна и извличане на енергия. В спорта, особено силовите тренировки като културизъм, пауърлифтинг, кросфит, приемът на левцин е често срещана практика. Тази аминокиселина се използва от спортисти както за изграждане на мускули, така и за отслабване. Освен това добавките с левцин увеличават енергийния потенциал, необходим за подобряване на спортните постижения.
Приложение на левцин в медицината
Препаратите, съдържащи левцин, се използват и за терапевтични цели. Те се предписват при тежки чернодробни заболявания, дистрофия, полиомиелит, неврит, анемия и някои психични разстройства.
Ползите от левцин за организма включват следните ефекти:
- нормализиране на функцията на хепатоцитите;
- укрепване на имунитета;
- намаляване на риска от затлъстяване;
- подкрепа за правилното развитие на мускулите;
- ускоряване на възстановяването след физическо натоварване, повишена ефективност;
- благоприятен ефект върху състоянието на кожата.
Аминокиселината се използва за възстановяване на пациенти, страдащи от дистрофия, предписва се след продължително гладуване. Използва се и при лечение на пациенти с рак и пациенти с чернодробна цироза. Тя се използва за ускоряване на възстановяването след наранявания, хирургични интервенции, а също и в програми против стареене.
Дозиране
Нуждата от възрастен е 4-6 г левцин на ден. Спортистите изискват малко повече от това съединение.
- Ако целта е да се изгради мускулна маса, тогава се препоръчва да се приемат 5-10 г по време и след тренировка. Този режим поддържа достатъчни нива на левцин в кръвта по време на интензивни упражнения, което осигурява стабилно образуване на мускулни влакна;
- Ако целта на спортиста е да отслабване, тогава трябва да използва добавки, съдържащи левцин 2-4 пъти на ден, в количество около 15 г. Добавката се приема по време и след тренировка, а също така 1-2 пъти на ден между храненията. Тази схема стимулира метаболизма и насърчава изгарянето на мазнини. В същото време мускулната маса се запазва и катаболните процеси се потискат.
Внимание! Превишаването на нормата може да доведе до излишък на левцин в организма и да навреди на здравето. Препоръчително е да се консултирате с лекар, преди да използвате лекарства или хранителни добавки, съдържащи тази аминокиселина.
Последици от дефицит и излишък в организма на левцин
Левцинът е основна аминокиселина: поради това е изключително важно да се набави достатъчно количество от това съединение отвън. Липсата му в организма води до отрицателен азотен баланс и нарушава хода на метаболитните процеси.
Дефицитът на левцин причинява забавен растеж при децата поради неадекватно производство на хормон на растежа. Също така липсата на тази аминокиселина провокира развитието на хипогликемия. Патологичните промени започват в бъбреците, щитовидната жлеза.
Излишъкът от левцин също може да доведе до различни проблеми. Прекомерният прием на тази аминокиселина допринася за развитието на следните патологични състояния:
- неврологические нарушения;
- субдепресивни състояния;
- главоболие;
- хипогликемия;
- развитие на отрицателни имунологични реакции;
- атрофия на мускулната тъкан.
Хранителни източници на левцин
- орехи;
- соя;
- грах, бобови растения, фъстъци;
- сирена;
- млечни продукти и пълномаслено мляко;
- пуешко;
- червен хайвер;
- риба (херинга, розова сьомга, лаврак, скумри, щука, треска и др.);
- говежди и телешки черен дроб;
- пилешко;
- агнешко;
- яйца;
- зърнени култури (просо, царевица, кафяв ориз);
- сусам;
- калмари;
- яйчен прах.
Противопоказания
Някои редки наследствени аномалии са противопоказания за прием на левцин.
Левцинозата (болест на Менкес) е вродено метаболитно нарушение на хидрофобните аминокиселини (левцин, изолевцин и валин). Тази болест се открива още в първите дни от живота и изисква назначаването на специална диета, от която се изключват протеиновите храни. Заместват се с протеинови хидролизати, на които липсва аминокиселинен комплекс. Характерен признак на левциноза е специфична миризма на урината, напомняща аромата на изгоряла захар или кленов сироп.
Клинична картина, подобна на синдрома на Менкес, се дава и от друго генетично обусловено заболяване - изовалератацидемия. Това е изолирано нарушение на метаболизма на левцина, при което приемът на тази аминокиселина в организма също трябва да бъде изключен.
Много биохимични реакции в организма са невъзможни без левцин. Може да се получи от хранителни продукти в необходимото количество само при балансирана диета, но при интензивно физическо натоварване консумацията на аминокиселини се увеличава значително. При прием на добавки задължително е да се консултирате с лекар за точната дозировка.
