Дестилацията е процес, при който дадена течна смес се разделя на съставляващите я части. Това става чрез частично изпаряване и кондензация на образуваните пари. Парите преминават в течно състояние при охлаждането им. Полученото се нарича дестилат.
Има няколко технологии на дестилацията.
Първият протича при обикновено налягане. На нея се подлагат веществата, които при нагряване не търпят промени и нямат много висока температура на кипене. Именно този метод се използва масово в лабораторните практики.
Деструктивната дестилация е подобна технология, при която обаче по-простите съединения се разлагат на по-прости. На подобен процес се подлагат въглища, дърва и други органични съединения. При тях в отсъствие на кислород се получава течна фракция - катран, твърд остатък - въглерод и летливи продукти - генераторен газ, бензол, амоняк и други.
Дестилацията при понижено налягане се прилага на вещества с висока температура на кипене. По време на процеса те или се разлагат или окисляват. Методът е по-известен като вакуум дестилация. За него е нужна специална апаратура.
В случаи като при преработката на нефт например се прилага фракционна дестилация. Тя отделя съставните части на течността спрямо различната им температура на кипене.
Последната технология на дестилацията е тази с водна пара. Тя е възможна само и единствено когато дестилиращият компонент и водата са взаимно неразтворими. Течността започва да кипи, когато общото налягане се изравни с атмосферното налягане. Според закона на Далтон тук температурата на кипене на сместа ще бъде по-ниска от тази за всеки един от компонентите, разгледани поотделно. Обикновено се прилага, когато е необходимо да се отстрани органичен разтворител от много вискозен или от прахообразен материал, например от полимер.
Дестилацията е най-сигурният метод дадено вещество да се пречисти от други компоненти. Освен това се прилага за отделяне на летливи от нелетливи компоненти, като например при почистването на водите от солите в съдържанието им.
