Белият имел /Viscum album L./ представлява полупаразитно, вилужно разклонено храстче със специални кореноподобни образувания. Растението е известно у нас още като бимал, бруч, бяла лепка, клейник и кукувича плюнка.
Белият имел има жълтозелено стъбло. Короната му е сферична. Листата са неопадващи през зимата, кожести, продълговати, елипсовидни, яркозелени и голи. Цветовете на билката са еднополови, дребни, жълтеникавозелени.
Семената са заоблени или ръбести, покрити със слуз. Разпространяват се благодарение на птиците. Те изяждат меката част на плода, при което семената залепват по човките им. В последствие птиците избърсват клюна си в клоните на дърветата и разнасят семената. Интересно е, че птиците са единствените разпространители на семето. Доказано е, че дори поставено във вода или почва, то не покълва.
Белият имел се среща на много места по света. Разпространен е в Южна Европа, Балканския полуостров, Кавказ, Далечния Изток, Индия, Япония, Китай и др. У нас храстът паразитира върху някои овощни дървета, предмино в източната част на страната. Живее паразитно и по широколистни дървета, елхи и борове. Растението се прикрепва върху дървото – гостоприемник с помощта на смукателни корени, като извлича вода и минерални вещества.
История на белия имел
Белият имел се среща в старите билкарски книги като гръмотевична метла, високопланински ластари, пентаграм, магьоснически знак, дърво от Божия кръст, магьосническа метла. Това доказва, че имелът е бил прастаро лечебно растение у нашите предци. Приемал се е за тайнствено и вълшебно растение.
Друидите (келтски жреци) са лекували всякакви болести с него, смятали са още, че прогонва злото. По време на тържествени церемонии те го отрязвали със златни ножове и коси. Стари знахари пък го употребявали като отлично и безотказно средство при епилепсия.
Състав на бял имел
Белият имел има сложен химичен състав. В него са открити много съставни части, между които до 10% алкалоид вискотоксин, който в по – големи дози действа ментоподобно, липолитично, протеолитично и некротизиращо, като понижава кръвното налягане.
Белият имел има в състава си още флавони, восъци, витамин С, олеанолова и урзолова киселина, захари, танини, ферменти, каротин (провитамин А), холин, ацетилхолин, пропионилхолин и много други вещества.
Кората на белия имел съдържа глюкозида синрингин. В плодовете пък е установено съдържанието на каучук и смолисти вещества. Плодовете съдържат инозит, висцин и лупеол.
Семената на белия имел вкючват в състава си висцин и висцинова киселина, тлъсто масло и минерални вещества. Доказано е, че действието на дрогата не зависи от дървото, върху което паразитира, нито от мястото където расте. Установено е обаче, че активността ѝ е по – висока през пролетта, отколкото през зимата.
Събиране и съхранение на бял имел
От билката се използват листата с клонките /Herba Visci albi/ или само листата без клонките /Folia Visci albi/. Белият имел може да се бере през цялата година, но само през летните месеци има най – голямо съдържание на активни вещества. Отрязва се горната облистена част на растението, заедно с плодовете на около 20 – 25 см от върха. Отстраняват се веднага дебелите (над 4 мм) и необлистени стебла.
От значение е при брането билката да не се смесва с черния имел / Loranthus europaeus L./, който паразитира върху различни видове дъб. Неговите листа са продълговато – лопатовидни и опадливи.
Щом билката се събере и се пречисти от чужди примеси, веднага се разстила в проветриви помещения на тънък пласт. Най-добре е това да се случи в сушилня при температура не по – висока от 45 градуса. Изсушените стръкове от дрогата имат жълтеникавозелен цвят и слабо тръпчив вкус.
От 3.5 кг пресни стръкове се получава 1 кг изсушен бял имел.
Ползи от белия имел
Лечебните свойства на белия имел са били познати на човечеството още преди новата ера. Считал се е за вълшебно средство, което лекува почти всички болести и пази от зли сили. Употребявал се е при епилепсия, истерични оплаквания и хронични спазми. Имелът въздейства благоприятно на всички жлези, той стимулира обмяната на веществата.
Но това съвсем не е всичко! Белият имел обогатява организма с калции, лекува хормоналния дисбаланс при жените, преди и след настъпване на менопауза, подпомага метаболизма. Билката се е препоръчвала при нередовна менструация, бъбречни заболявания, бронхиална астма, стерилитет при жените, главоболие, нарушено равновесие, безсъние. В случай на обилна менструация, кървящи хемороиди се е прилагала като кръвоспиращо средство. Растението се употребявало от кърмачките при затруднена лактация.
Дрогата укрепва сърдечната дейност и подпомага кръвообращението. Благодарение на ензимите, които съдържа, имелът има отлично въздействие върху целия организъм. Той повишава ниското кръвно налягане, а високото – понижава, премахва шума в ушите, световъртежа и нарушеното зрение.
Жените трябва да обърнат особено внимание на билката. Отвара от бял имел премахва смущенията по време на менструация, както и продължаващи кръвотечения след раждане, помага при оплаквания в климактериума като чувство на страх, задух, сърцебиене и възбуда.
Народна медицина с бял имел
Все повече изследвания сочат, че белият имел има прочистващо и болкоотблъскващо действие. Той се използва и за лечение на ракови болести. Българската народна медицина препоръчва екстракт от билката за нормализиране на кръвното налягане.
Пригответе извлек, като накиснете за една нощ 3 ч.л. листа от растението в 3 ч.ч. вода. На сутринта прецедете екстракта, разделете го на три части и го изпийте още същия ден.
За да има ефект пийте по три чаши екстракт в продължение на три седмици. След това намалете дозата на две седмици по две чаши, а накрая – една седмица по една чаша на ден.
Баните с бял имел се препоръчват при ишиас, ревматизъм, отоци и ставни болки. За целта се използва екстракт от билката.
Съществуват мнения, че сокът от пресен имел лекува дори безплодие у жената. Той се приготвя, като измитият имел се изстисква със сокоизстисквачка. От течността се приемат по 25 капки, разредени с малко вода, сутрин на гладно и вечер преди лягане.
Българската народна медицина също така препоръчва отвара от младите клонки на растението като затягащо средство при стомашни разстройства.
Пригответе топлата напитка, като залеете 1 ч.л. от бял имел с 250 мл вряла вода. Варете чая 5 – 6 минути и го прецедете.
Вреди от бял имел
Въпреки полезните си свойства, приемът на бял имел в големи дози може да предизвика натравяне, затова е добре билката да се употребява само според указанието на лекар.
