Терминът есе има френски произход, идва от думата essai и означава опит, експеримент. Това значи в него да се изложи личната гледна точка по някакъв проблем, мислите, чувствата и позицията, породени от опита от живота и прочетеното в книгите.
Есето като жанр е възникнало още в древността, но утвърждаването му идва през ХVІ век, когато Мишел дьо Монтен издава през 1580 година своите Опити. Това налага и названието на този оригинален, неопределен по форма, богат на изразни средства стил. Есето е свободна изява на личната творческа мисъл.
В зависимост от съдържанието и предназначението, есеистичните форми могат да бъдат няколко: литературна, философска, критическа, публицистична и други. В писмена форма и по оригинален и нетрадиционен начин се дава аргументиран израз на личното мнение и отношение по даден значим въпрос.
Есето е с произволна, неопределена дължина, но все пак авторът се съобразява с факта, че става въпрос за къс жанр. Обичайната краткост идва от необходимостта да стигне по-лесно гледната точка на автора до читателя, без да се изисква отделяне на много време за прочит.
Стилът на есето смесва художествения, публицистичния и научния стил. Езикът трябва да бъде изискано-образен, но най-вече да почива на личните наблюдения, опита и знанията, добити в практиката и по научен път.
Поводът за написването на есе може да бъде и незначителен, но важното е съдържанието да бъде убедително, умело поднесено и да създава естетическа наслада.
В структурно отношение може да има увод, който не е задължителен, и представлява няколко встъпителни думи, които да приковат читателското внимание; изложение и заключителна част.
Изложението започва с теза. Това е сърцевината на цялото съчинение. Представлява главната идея на целия текст, основната му цел и е кратка, стегната и ясна. Тезата не бива да бъде скучна или да представя някаква банална констатация. Желателно е да бъде интригуваща, драматична, предизвикателна и да съдържа лично мнение и отношение.
Доказателствената част представлява примери, съждения, аксиоми, които доказват основната идея, заложена в тезата. Те трябва да са така подбрани и подредени, че да убедят максимално читателя в правотата на тезата. Тук може да се вмъкнат чужди мисли, цитати, примери от произведения и друг доказателствен материал.
Заключението е финалното мнение на автора на есето, което представлява есенцията на цялата доказателствена част и като обем трябва да бъде почти колкото тезата. Възможен е и отворен финал. Привидната липса на заключение дава възможност за варианти, ако сложността на проблема е значителна.
