Какво трябва да знаем за чаплите

Какво трябва да знаем за чаплите

На всички е известна легендата за птицата феникс, която се ражда от собствената си пепел и е символ на безсмъртието и прераждането. През вековете въпросът какъв вид птица е фениксът, продължава да вълнува умовете на хората. Едно от предположенията е особено любопитно. За египтяните птицата феникс е всъщност бяла, сива или синя чапла.

С какво чаплата е привлякла вниманието на древните жители на делтата на Нил, за да я свържат с идеята за безсмъртието и вечния живот?

Отговорът на въпроса може да крие в самата чапла, ако се запознаем нейните особености, начин на живот и характерни качества.

Класификация на чаплата

Разредът на Пеликаноподобните включва различни семейства птици като едно от тях е Чаплови. Латинското им название е Ardeidae. Представител е род чапла с латинско име Ardea. Тази птица обитава и територията на нашата страна.

Семейство Чаплови е голямо, съдържа 24 рода. Видът Чапла наброява 14. У нас се срещат 9, като най-големи са 3 - Голяма бяла чапла; Сива чапла; Червена чапла.

Целият род обединява големи птици от половин метър до метър и половина височина. Фламингото не е техен роднина, както се мислеше досега, а щъркелите са в по-далечно родство с тях.

В речника на Дал птицата се нарича чапла на почти всички славянски езици, където е запазен оригиналният звук, който издават. Превежда се като ходещ, прилепвайки се към земята. Това е заради неудобната им походка и начина им на лов.

Представителите на вида Чапла у нас са защитени от закона.

Характеристика на Чаплата

Чаплата е силна птица с разпознаваема външност. Тя има удължен врат, дълъг ключ във форма на конус, дълги крайници с упорити пръсти и остра къса опашка. Някои видове чапли са украсени със снопче пера, завити на гърба на главата и обърнати назад. Така главите им изглеждат като на някое разрошено хлапе.

Чаплите се различават значително по размер, който зависи от вида. Най-голяма е голиатската чапла, тя е 155 сантиметра и тежи до 7 килограма. По-малките видове са средно половин килограм и 100 сантиметра и 2, 5 килограма.

Много важна подробност е, че чаплите нямат кокцигеална жлеза, каквато има налична при водоплаващите птици и служи за смазване на перата си, затова чаплите не са добри гмуркачи и плувци като своите съседи във водата.

Те се опушват с помощта на прах, натрупан при откъсването на пера от гърдите, корема и слабините. Този прах предпазва перата от залепване, независимо че рибната слуз се стича непрекъснато по тялото им. Птицата нанася праха по себе си с помощта на средния пръст от крака си с дълъг назъбен нокът.

Чаплите са с тъмни крака, жълт или черен клюн и прилежащи гладки пера с различен цвят в зависимост от вида. Става въпрос изцяло за монохромни тонове - бял, сив, кафяв, черен или червен. Опциите за биколор са твърде ограничени.

Какво трябва да знаем за чаплите
Снимка: Meatle/pixabay.com

Начин на живот на чаплите

Чаплите живеят на колонии и то не само от собствения си вид. Около тях гнездят чапли от всякакви видове, корморани, ибиси и други. Често се случва поселищата на чаплите да се разреждат от двойки хищни птици като сокол, сова, орел, гарван.

Големи колонии чапли се наблюдават във фуражни зони, но не са много на гъсто. Те предпочитат да спазват разстояние помежду си. Повечето пернати живеят в нестабилни групи от 15 до 100 индивида, а голиатската чапла се дистанцира от хора, други себеподобни и останалите зверове.

Тези птици са дневни ловци, излизат за храна привечер или дори нощем. След залез слънце повечето предпочитат да се обединят с други групи себеподобни, с които да прекарат нощта.

Има видове, които са мигриращи чапли и такива, които са се заселили постоянно. Тези от Северна Америка мигрират в Южна през зимата, а евразийските чапли мигрират през зимата на юг в Европа, в Африка или Южна Азия.

Есенната миграция е през септември-октомври, а завръщането е през март-май. Чаплите летят в сравнително малки групи, за разлика от щъркелите, понякога се присъединяват към ята от 200-250 птици и никога не пътуват сами. Всяка ято лети на голяма надморска височина. През есента по-често след залез слънце, като прави междинно кацане рано сутрин.

Хранене на чаплата

Любим начин хранене на чаплите е да се разхождат в плитката вода като рязко спират за да клъвнат своята плячка. Тя надниква във водния стълб, за да види храната си. Има навик и да замръзне на място, но това е начин да примами жертвата си. Птицата движи пръстите си, а те мърдат, наподобявайки движенията на червеите, а рибата плува все по-близо, заблуждавайки се, че наближава своята храна. Чаплата моментално се навежда, пробива рибата и я поглъща цялата.

Понякога дебнат жертвите си, кацнали на някое дърво. Те ядат както топлокръвни, така и студенокръвни животни, в менюто има са: рибата и мидите; жабите; ракообразните и насекомите; тритоните и поповите лъжички; змиите и гущерите; малките пилета на други птици и гризачите; зайчета. Гигантската чапла изяжда риби до 3, 5 килограма тегло и гризачи до 1 килограм тегло.

Те са склонни да отнемат плячката на други свои роднини и често се бият помежду си за храна.

Размножаване на чаплата

Тези птици са моногамни, но по особен начин. Двойката се образува по време на размножителния сезон на чаплите, който се случва веднъж годишно, но след отглеждане на потомството тя се разпада. Образуваната двойка заедно строи гнездото си, като споделят отговорността. Мъжкият носи материалите, а женската строи гнездото за бъдещото потомство.

Какво трябва да знаем за чаплите
Снимка: MabelAmber/pixabay.com

Женската снася от 2 до 7 яйца и ги мъти от 28 до 33 дни. Мятат и двамата родители. Малките се излюпват голи, но зрящи и по различно време, защото мътенето започва със снасянето на първото яйце. Първите се развиват по-бързо и по-добре от последните. Седмица след излюпването им по телата им се появява пух.

Малките се хранят от рибата, която родителите им носят в гушата си. Оцеляват обаче най-силните, понякога само едно. След 55 дни младата птица вече стои редом с родителите. И се слива с тяхната семейна група. Готови са за размножаване на 2-годишна възраст.

Състояние на популацията на чаплата

Чаплите имат ограничен кръг врагове, основно такива, които ги атакуват от въздуха. Нападат ги големи сови, соколи и орли. В някои райони те са заплашени от крокодилите, а яйцата ми привличат дивите котки или гарваните. Техен враг е и човека, който ги унищожава заради перата за украса на шапките. Те се влияят силно и от екологични и други природни промени.

Чаплите трябва да бъдат съхранени, защото са водна санитарна полиция. Те ядат болните риби, вредните гризачи и насекоми и прочистват района, който обитават.

За щастие не са критично застрашени като вид, а имат и сравнително добра продължителност на живота, около 10 до 15 години, но някои орнитолози смятат, че могат да достигнат до 23 години.

Добрата новина е, че са разпространени на всички места по планетата, с изключение на Антарктида и полярните области в Северното полукълбо. Има ги в замяна не само на континенталната суша, могат да бъдат видени и по островите. Има колония от тях на Галапагоските острови.

Виж повече

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати