advice.bg»Статии»Здраве»Депресия и стрес»Какво представлява стресът?

Какво представлява стресът?

Какво представлява стресът?

Стресът е ситуация, която предизвиква определен биологичен отговор. Когато усетите заплаха или голямо предизвикателство, различни химикали и хормони започват да препускат из тялото ви.

Стресът задейства реакцията на тялото ви, за да се борите с агресора или да избягате от него. Обикновено след появата на отговора, тялото ви трябва да се отпусне. Прекаленият постоянен стрес може да има отрицателни последици за вашето здраве в дългосрочен план.

Стресът - лош или добър?

Стресът не е непременно нещо лошо. Той е онова, което е помогнало на нашите предци ловци да оцелеят и е също толкова важно в днешния свят.

Може да бъде здравословно, когато ви помогне да избегнете инцидент, да спазите кратък срок или да запазите себе си и здравия си разум на фона на хаоса, който може да цари около вас.

Всички се чувстваме стресирани на моменти, но това, което един човек намира за стрес, може да е много различно от това, което друг намира за стрес. Пример за това би било публичното изказване. Някои обичат тръпката от него, а други се парализират при самата мисъл.

Стресът също не винаги е нещо лошо. Вашият сватбен ден например, може да се счита за добра форма на стрес.

Но стресът трябва да е временен. След като премине, сърдечната честота и дишането трябва да се забавят и мускулите ви да се отпуснат. За кратко време тялото ви трябва да се върне в естественото си състояние без трайни отрицателни ефекти.

От друга страна, честият и продължителен стрес може да бъде психически и физически вреден.

Животът е такъв, какъвто е, не е възможно напълно да премахнем стреса. Но можем да се научим да го избягваме, когато е възможно, и да го управляваме, когато е неизбежно.

Хормони на стреса

Хормони на стреса

Когато усетите опасност, хипоталамусът в основата на мозъка ви реагира. Той изпраща нервни и хормонални сигнали до надбъбречните ви жлези, които отделят изобилие от хормони.

Тези хормони са начинът на природата да ви подготви да се изправите пред опасност и да увеличите шансовете си за оцеляване. Един от тези хормони е адреналинът. Известен е също като епинефрин. Адреналинът работи за:

- забързване на сърдечната ви дейност;

- увеличаване скоростта на дишането ви;

- кръвоносните ви съдове се свиват, така че кръвта е насочена към мускулите;

- изпотяване;

- повишено производство на инсулин.

Въпреки че това е полезно в даден момент, честото покачване на адреналин може да доведе до:

- проблеми с кръвоносни съдове;

- високо кръвно налягане или хипертония;

- по-висок риск от инфаркт и инсулт;

- главоболие;

- безпокойство;

- безсъние;

- напълняване.

Другия хормон е кортизолът. Негови функции са:

- повишаване количеството на глюкоза в кръвта;

- помага на мозъка да използва глюкозата по-ефективно;

- улесняване достъпа на вещества, които помагат за възстановяване на тъканите;

- засягат се части от мозъка, които контролират страха, мотивацията и настроението.

Всичко това ви помага да се справите по-ефективно със ситуации с висок стрес. Това е нормален процес и е от съществено значение за оцеляването на човека.

Но ако нивата на кортизола останат високи за твърде дълго, това ще се отрази негативно върху здравето ви. Той може да допринесе за:

- качване на тегло;

- високо кръвно налягане;

- проблеми със съня;

- липса на енергия;

- диабет тип 2;

- остеопороза;

- проблеми с паметта;

- отслабена имунна система, оставяйки ви по-уязвими към инфекции;

- може да окаже негативно влияние върху настроението ви.

Видове стрес

Видове стрес

1. Остър стрес

Това е видът стрес, който чувствате, когато рязко избягате от автомобилна катастрофа. Острият стрес може да бъде предизвикан и от нещо, на което всъщност се радвате.

Това е донякъде плашещо, но вълнуващо усещане, което получавате на скоростно влакче или когато карате ски по стръмен склон.

Тези реакции карат тялото ви да развива най-добрия отговор за бъдещи стресови ситуации. След като опасността премине, телесните ви системи трябва да се върнат към нормалното си състояние.

Тежкият остър стрес е различна история. Този вид стрес, като например, когато сте се сблъскали с животозастрашаваща ситуация, може да доведе до посттравматично стресово разстройство (ПТСР) или други проблеми с психичното здраве.

2. Епизодичен остър стрес

Това може да се случи, ако често сте разтревожени и притеснени от неща, за които подозирате, че могат да се случат. Може да почувствате, че животът ви е хаотичен и привидно преминавате от една криза в друга.

Някои професии като органите на реда или пожарникарите също могат да доведат до чести ситуации с високи нива на стрес. Както при тежкия остър стрес, епизодичният остър стрес може да повлияе на вашето физическо и психическо здраве.

3. Хроничен стрес

Когато имате високи нива на стрес за продължителен период от време, имате хроничен стрес. Дългосрочен стрес като този може да има отрицателно влияние върху здравето ви. Може да допринесе за:

- безпокойство;

- сърдечно-съдови заболявания;

- депресия;

- високо кръвно налягане;

- отслабена имунна система;

Хроничният стрес също може да доведе до чести главоболия, разстроен стомах и затруднения със съня.

Управление на стреса

Управление на стреса

Целта на управлението на стреса не е да се отървете от него напълно. Това е не само невъзможно, но както споменахме, в някои ситуации стресът може да бъде полезен.

За да управлявате стреса си, първо трябва да идентифицирате нещата, които ви причиняват стрес - или вашите тригери.

Разберете кое от тези неща може да бъде избегнато. След това намерете начини да се справите с онези отрицателни фактори на стрес, които не могат да бъдат избегнати.

С течение на времето управлението на нивата на стрес може да ви помогне да намалите риска от заболявания, свързани със стреса. И това ще ви помогне да се чувствате по-добре.

Ето няколкоосновни начина за управление на стреса:

- поддържайте здравословна диета;

- 7-8 часа сън всяка нощ;

- правете редовни физически упражнения;

- минимизирайте употребата на кофеин и алкохол;

- поддържайте добър социален живот;

- отделяйте време за почивка и грижа за себе си;

- научете техники за медитация като дълбоко дишане.

Ако не можете да овладеете стреса си или ако е придружен от тревожност или депресия, незабавно се обърнете към лекар.

Тези състояния могат да се управляват с лечение, стига да потърсите помощ. Може също да помислите за консултация с терапевт или друг специалист по психично здраве.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати