Изпитът по кормуване е важен етап от процеса за придобиване на шофьорска книжка и представлява практическа проверка на способностите на кандидата да управлява автомобил в реални условия.
Този изпит се състои от няколко основни фази, в които се оценяват както техническите умения на шофьора, така и способността му да спазва правилата за движение по пътищата. Продължителността на изпита, изискванията и точките за успешно преминаване са строго регламентирани.
Как протича изпитът по кормуване
Подготовка за изпита по кормуване
Преди да бъде допуснат до изпита по кормуване, кандидатът трябва да е преминал през теоретичен изпит, който оценява знанията му за правилата на движение, пътните знаци и общите принципи за безопасност на пътя. Освен това кандидатът трябва да е завършил успешно практическата част от обучението си, която включва минимум 31 часа кормуване с квалифициран инструктор. Тези часове покриват различни аспекти на шофирането – от основни техники на управление на автомобила до по-сложни маневри и шофиране в натоварени градски условия.
Продължителност на изпита по кормуване
Практическият изпит по кормуване обикновено продължава между 25 и 35 минути, като това време може да варира в зависимост от условията на пътя и натовареността на изпитния маршрут. През този период кандидатът трябва да демонстрира умения за управление на автомобила, маневриране, паркиране и, най-важното, спазване на пътните знаци и правилата за движение. Целта на изпитващите е да преценят дали кандидатът може да шофира безопасно и отговорно, както и дали е готов да се справя с различни ситуации на пътя.
Какви са фазите на изпита по кормуване?
Изпитът по кормуване е разделен на няколко основни фази, които проверяват различни аспекти на шофирането. Всяка фаза включва конкретни задачи, които кандидатът трябва да изпълни, за да демонстрира, че има нужните умения.
Първа фаза: Проверка на автомобила
Първата фаза на изпита по кормуване започва с кратка техническа проверка на автомобила. Изпитващият може да поиска от кандидата да провери дали работят основни системи като фаровете, мигачите и спирачките. Това е част от общата подготовка за безопасно шофиране и проверява дали кандидатът е наясно с основните аспекти на поддръжката на автомобила. В тази фаза не се дават точки, но изпълнението е важно за по-нататъшното протичане на изпита.
Втора фаза: Шофиране в градска среда
Основната част от изпита по кормуване е шофирането в градски условия. Кандидатът трябва да демонстрира умения за правилно стартиране и спиране, спазване на пътните знаци, използване на огледалата, спазване на предимства и дистанции. Тази част от изпита проверява способността на кандидата да управлява автомобила в реални условия, където има други участници в движението.
Изпитващият задава маршрута и следи как кандидатът изпълнява указанията, като дали правилно преминава през кръстовища, дали пропуска пешеходци и дали поддържа контрол върху скоростта. Грешки в тази част от изпита могат да доведат до отнемане на точки.
Трета фаза: Маневриране и паркиране
Маневрирането е важен компонент от практическия изпит. Изпитващият може да поиска от кандидата да извърши различни маневри, като например успоредно паркиране, обратен завой, тръгване на наклон или други стандартни задачи. Тази фаза проверява колко добре кандидатът може да контролира автомобила в тесни пространства и дали може да паркира безопасно и прецизно.
Паркирането е особено важна част от изпита, защото много от бъдещите шофьори срещат затруднения с правилното изпълнение на тази задача. Точките се отнемат при неправилно или опасно маневриране, което може да доведе до неуспех в изпита.
Четвърта фаза: Оценка и обратна връзка
След като кандидатът завърши шофирането, изпитващият провежда кратък разговор, за да даде обратна връзка за представянето. В този момент се обсъждат допуснатите грешки (ако има такива) и как те са повлияли на оценката. Изпитът приключва с обявяване на резултатите и определяне на крайното заключение – дали кандидатът е преминал успешно или не.
Колко точки са необходими за успешно преминаване на изпита?
Изпитът по кормуване се оценява на база точкова система, като кандидатът започва с максимален брой точки и губи такива при допускане на грешки. За успешно преминаване на изпита кандидатът трябва да запази поне 80 от 100 точки. Различните грешки носят различен брой отнети точки в зависимост от тяхната тежест.
Грешки, свързани с безопасността, като неправилно пропускане на пешеходци или неспазване на предимство, могат да доведат до значителна загуба на точки, докато по-леки грешки, като неправилно използване на огледала, водят до по-малка загуба на точки. Ако кандидатът загуби повече от 20 точки, изпитът се счита за неуспешен.
Вижте още: