Трудовата злополука е неприятен момент за двете страни на всеки работен процес – работодател и работник. За това явление говорим в случаите, когато възникне здравословно увреждане на работника, което е в резултат на извършвана работа. Също така, за трудова злополука се смята всеки инцидент на работното място, който причинява временна или трайна неработоспособност на служителя, или смърт.
Какви са условията, при които е налице трудова злополука?
За да определим един инцидент за трудова злополука, то обстоятелствата трябва да сочат, че:
- злополуката е резултат от външно въздействие, обвързвано с изпълняването на конкретни трудови задачи;
- злополуката се случва в работно време или в случай на допълнителен ангажимент, извън работното място – командировки, семинари, проекти и т.н.;
Какви са стъпките при такава ситуация?
- първата и най-адекватно предприета стъпка е повикването на медицинска помощ. След обстоен преглед и установяване на травмите, ощетеният може да потърси своите права. Изготвянето на документ за неработоспособност става чрез получаването на болничен лист и експертно решение от НЕЛК/ТЕЛК.
- втората стъпка е декларирането на трудовата злополука. Това се осъществява от работодателя в срок от 3 дни след инцидента. Декларирането става пред НОИ или пред ощетеното лице.
- изследване на злополуката. Това е съществен елемент от целия процес, който е еднакво полезен и за двете страни от злополуката. Вземат се предвид всички належащи доказателства, като накрая се съставя решение, което определя дали това действително е трудова злополука.
Какви преимущества има ощетеното лице?
В случай на трудова злополука всяко осигурено лице има права, които носят определен тип обезщетение. В зависимост от инцидента, нараняването и последиците, ощетеното лице може да получи обезщетение за неработоспособност, пенсионно покритие, разноски за рехабилитация и т.н.
В зависимост от сериозността на ситуацията могат да се наложат строги санкции на работодателя, които да бъдат неимуществени или имуществени. Последните се отнасят предимно за разходите по лечението и възстановителния процес на служителя.
Неимуществените са за по-сериозните случаи, като могат да варират спрямо периода на лечение, възрастта на пострадалото лице, вида на злополуката и др.
При установена декларирана злополука, работодателят е длъжен да поеме отговорност за последиците. Ако не го направи доброволно, то се предприема съдебна процедура, в която ощетеното лице може да защитава своите права.
