За всички усещания и състояния, които се случват на тялото ни, има изградени поверия. Това важи и когато изведнъж някъде започне да ни сърби. Всеки знае поверията : ако те сърби лявата ръка - ще вземеш пари, ако е дясната - ще даваш пари. Ако те сърби носът - ще се ядосваш за нещо, ако пък те сърби веждата - на щастие е и така за всяка част от тялото.
В такива моменти рядко се сещаме да си зададем въпроса - какво е научното обяснение за внезапния сърбеж някъде по тялото и какво може да направи науката за премахване на това състояние? Ето опит за отговор на този въпрос.
Сърбежът се причинява от дразнител по кожата, който изпраща информация по нервите до мозъка. Сърбеж обаче може да се появи и поради определени болести или чисто неврологични и психиатрични причини. Може дори само при мисълта за сърбеж някъде и той веднага да се появи.
Сърбежът може да бъде потиснат от други усещания като болката от чесането, студа или горещината.
Чесането при сърбеж е чисто и просто самопричиняване на болка. Нервните клетки, които са изпитвали сърбеж до този момент, изведнъж започват да крещят от болка и по този начин забравят за сърбежа. Болката замества напълно усещането от сърбенето.
Но това не е толкова просто. Много често съветът при сърбеж е мястото да не се чеше. Тези настоятелни съвети имат своята логика. При чесане нервите изпращат сигнал до мозъка и той изпуска веднага болкоуспокояващо, наречено серотонин. И когато серотонинът успее да успокои напрежението, сърбежът се завръща.
Следователно болкоуспокояващите могат да влошат сърбежа. Логично е да си представим, че един аналгетик би притъпил всички усещания, в това число и сърбежа, но всъщност често се случва точно обратното. При лишаване от възможността да се изпитва болка, се отваря широко вратата пред сърбежа.
Учените търсят лек за сърбежа, като тестват връзките между нервите и серотонина, но все още механизмите на този феномен не са изучени добре. Затова единственият универсален и работещ начин за спасение от неприятния сърбеж си остава чесането.
