Системата за мажоритарно гласуване е избирателна система, при която победител в изборите е кандидатът, получил най-голям брой гласове. Не е необходимо кандидатът да спечели с пълно мнозинство, за да бъде избран.
Едноличните органи на властта – кмет, президент, се избират чрез тази система, но тя може да има по-широко приложение. Мажоритарно гласуване би могло да бъде проведено и на парламентарни избори. В световната история първата прилагана избирателна система е била мажоритарната и много дълго време тя е била единствения способ за избор на държавни органи. Към днешна дата се прилага в около 90 държави.
Използването на мажоритарна избирателна система води до 2 основни резултата – победа с абсолютно или относително мнозинство.
Абсолютно мнозинство – избран е този кандидат, който получи повече от половината от всички пуснати гласове. В случай че на първи тур никой от кандидатите не е получил абсолютно мнозинство, се провежда втори тур, наричан още балотаж. На балотаж се допускат двамата кандидати с най-голям брой гласове, а избирателите трябва да подкрепят една от кандидатурите.
Относително мнозинство – печели този кандидат, който е получил най-много гласове, без значение какво е процентното съотношение.
При провеждането на парламентарни избори всеки избирателен район излъчва народни представители – един или няколко, което определя дали районът е едномандатен или многомандатен. В едномандатните райони изборите се провеждат сходно като избори за президент или кмет.
В многомандатните райони са налице разновидности в зависимост от броя гласове, с които избирателят разполага. Системата с ограничен глас предполага всеки гласоподавател да има един глас. При системата с кумулативен глас, броят на гласовете е равен на броя на мандатите в избирателния район.
Основното предимство на мажоритарната избирателна система е, че гласоподавателите имат възможност да изберат кандидат, вземайки предвид личните му качества, а не партийната му принадлежност. Статистиката показва, че независимите кандидати без партийна принадлежност, но със силно влияние в даден район, имат по-голям шанс да получат мандат. В по-малките избирателни райони връзката между народните представители и избирателите е много по-силна.
Мажоритарната избирателна система е по-лесна за разбиране от средностатистическия избирател. Предизборните кампании са опростени, а фокусът пада върху конкретна личност за конкретен избирателен район.
Резултатите от мажоритарни избори са предпоставка за по-стабилен парламент с ясно изразени мнозинства. Често партията с най-много гласове има възможност да сформира еднопартийно правителство, което улеснява провеждането на законопроекти, тъй като не са необходими коалиционни преговори и търсене на компромиси.
Най-големият недостатък на мажоритарната избирателна система е, че печели кандидатът, който получи мнозинство, а гласовете, подадени за всички останали кандидати, губят своята стойност. Това може да породи недоволство от страна на всички тези избиратели, упражнили правото си на глас и останали без представителство в парламента.
