Много от децата искат да си имат свой домашен любимец, мислейки си обаче че грижите за него са много лесни. Далеч не всички родители се радват от тази мисъл, защото знаят че реално всички грижи за четирикракия питомец ще легнат на техните рамене.
Как обаче да постъпите в тази ситуация, ако детето ви не спира да иска кученце, но от друга страна да не нараните чувствата му?
Ако и вие сте се сблъскали с тази ситуация, тогава е важно не просто да кажете Не на детето ви, но и да се аргументирате и да му обясните поради каква причина тази идея не е добра.
Обикновено желанието на децата да си имат свой верен четириног приятел идва на възраст 6-7 години. Едното детско желание обаче не стига, за да поверите грижите за животното на него. Като цяло родителите могат да са против любимците в дома по различни причини: алергия към козината на някой от членовете на семейството, недостатъчно място в дома или пък просто не сте готови да носите отговорност за кучето, както и да се грижите за него. И вие сте прави в тази ситуация, но от друга страна, това не отменя чувствата на детето ви и това че искат питомец.
Именно затова голяма част от родителите се пречупват пред желанията им и в крайна сметка вземат животно в старанието си да направят децата си щастливи.
В тази ситуация обаче е важно да осъзнаете, че не е важна само обидата на детето, но и това че ако се пречупите и вземете любимец, то той може да не получи достатъчно грижи и ласка, защото банално вие не сте го искали и не сте били готови за тази крачка. Важно е да осъзнаете, че домашния питомец не е просто плюшена играчка, а голяма отговорност.
Как да обясним на детето защо казваме Не на кучето?
1. Нямате достатъчно време, за да се грижите за животното
Спомнете си заедно с детето ви, какво е разписанието на всеки от членовете в семейството ви: кога напускате дома, кога се прибирате, до колко часа работите, кога се прибират те от училище и така нататък. Нека разберете, че вие не просто му отказвате, но и да осъзнае, че вашите аргументи са реални и не искате да нараните чувствата му. Замислете се и заедно дали ще бъде честно спрямо животното да го оставяте часове наред самичко във вас, докато всички сте заети и няма да има дори кой да го изведе навън да се разходи.
Обяснете на детето ви и това, че през първия месец или дори повече питомецът ви ще свиква с това, че може да ходи до тоалетната само навън или на специално обособеното място в дома ви, ако породата е декоративна. Това значи, че през този период кучето може да прави много бели и включително в детската стая, на леглото, на килима и така нататък. Освен това, ще се наложи всички да отделяте достатъчно време, за да възпитавате и обучавате кучето ви, за да не е агресивен, да не гризе мебелите, да слуша и така нататък.
2. Пространството в дома ви е малко
Често децата могат дори да не се замислят за това, че малкото кученце след няколко месеца ще израсне в голямо куче, което ще се нуждае не само от вниманието и ласките ви, но и от достатъчно място, за да се развива, тренира и да се движи. Понякога това може да е доста сложно, ако апартаментът ви е малък.
3. Детето ви има планове за бъдещето си
Ако разговорът е с тинейджър, тогава можете да му напомните, че след 3-4 години той може да поиска да учи в училище, което се намира в друг град или дори друга страна, ако тогава вече ще е студент. Това значи, че той няма да може да вземе любимеца си с него и питомеца ще остане при вас, както и отговорността за него ще легне изцяло на вашите рамене.
4. Голямото куче може да не е по силите на детето
Ако то мечтае за конкретна порода куче и си представя как ще си играе с любимеца си и ще го изкарва навън на разходка, то му напомнете това, че може да е доста сложно да се случи на 6-7 години и особено, ако породата е едра. Ако кучето избяга, то може да се сбие с друго животно, да нападне човек или да избяга. Този риск също е важно да се вземе предвид.
Ако все пак детето не иска да ви разбере и не приема тези аргументи, тогава винаги можете да помолите вашите близки да ви дадат любимеца си за 1-2 седмици. Кажете на детето ви, че е важно да покаже готовността си да се грижи за куче и му обяснете това, че всички задължения ще бъдат негови - хранене на кучето, изкарване на разходка, игра, почистване и други.
Бъдете сигурни, че ако детето ви наистина не е готови да се грижи за куче, то много бързо ще забрави за тази своя мечта и ще се превключи на нещо друго. В никакъв случай обаче не бързайте да поощрявате всяко едно желание на детето ви, защото вие сте длъжни като родители да го научите на това, че то носи отговорност за всяка една своя постъпка.
