Причастието е глаголно действие, което се приписва на лице или предмет като негов признак, който се проявява във времето. Причастията обикновено стоят между глагола и прилагателното име.
Залогът и времето ги свързва с глагола, а родът и определеността – с имената.
Причастията представляват признаци вследствие от глаголно действие. Нелични глаголни форми са:
Сегашно деятелно причастие
Образува се от сегашното време на глаголите от несвършен вид с наставки: -ащ, -ящ, -ещ. Напр. седя – седящ, ходя – ходещ, вися – висящ, мия – миещ, стърча – стърчащ, греша – грешащ. Значението му се свързва с изразяването на действие, възприемано като признак на предмет, който го извършва едновременно с действието на основния спрегаем глагол (Виждам мъж, стоящ до дървото).
Роля в изречението:
1. Определение. Вървящият човек забърза.
2. Подлог. Вървящият забърза.
3. Допълнение. Казаха на вървящия да забърза.
4. Сказуемно определение. Видях те вървяща в парка.
5. Обстоятелствено пояснение. Спортистите тържествуващо крещяха.
6. Сегашното деятелно причастие може да влиза в състава на сказуемото, но самостоятелно употребено не може да е в служба на сказуемо.
Правопис на отрицателната частица „не”.
Отрицателната частица „не” се пише слято със сегашно деятелно причастие (немузикален човек, неможещ човек, невиждащ човек, неумеещ човек).
Минало свършено деятелно причастие
Образува се от основата на минало свършено време, като окончанието “х”, се замени с наставката “л”.
чета (сег. вр.) – четох (мин. свършено вр.) – чел (мин. св. деятелно причастие)
стоя стоях стоял
нося носих носил.
