Киселото зеле по традиция се приготвя всяка есен в България и е характерна част от зимнината на българина. Направата на киселото зеле крие своите тънкости. Ето как става това:
Първо се премахват горните листа на зелките и се измиват. Кочанът от своя страна се срязва напречно на кръст или се изважда от всяка зелка.
В дупката, в която е бил кочанът, се слага солта. Зелките се нареждат в кацата (бидона), с дупката от кочана нагоре, и първата вечер, след като се постави зелето, стои само със солта в него. Зелките се уплътняват добре. Те остават една нощ със солта в тях и на следващата вечер се налива водата.
По старо правило водата трябва да бъде поне 4-5 пръста над зелето (или десет сантиметра), след което зелките се затискат с подходящ предмет. Хубаво е да спазите следната пропорция между солта и водата: 40 грама едра морска сол на 1 килограм зеле.
След като минат 3-4 дена, може да започнете да претакате зелето. Тази процедура е абсолютно задължителна, защото зелето става еднакво солено и кисело навсякъде и втасва равномерно.
При бидон от 100 литра, добре е всяка вечер да източвате с маркуч по 10 литра от саламурата отдолу и да ги наливате отгоре - така няколко пъти. Киселото зеле ферментира при температура 10-15 градуса. Ако е студено, няма втаса, а ако е много топло - също.
Ако обичате люто, сложете хрян. Ако времето е топло, след като зелето е готово се слага натриев бензоат, в определено количество, за да не се развали и така ферментацията спира.
Вижте и някои идеи за вкусотии с кисело зеле:
- зелеви сарми;
- боб с кисело зеле;
