Сурвачката е традиционен български символ с древна история. Дряновата сурвачка е характерен елемент от българския празник Васильовден, почитан на 1 януари.
Според особеностите на всяка област в страната, то и украсата и облика на сурвачката могат да варират значително. Прието е, че в Източна и Централна България сурвачката се украсява с хлебни изделия, плодове и зърна, докато в Западна България към украсата се добавят и монети. Задължителна характеристика на пръчката е да бъде от дрян, а формата на сурвачката да бъде изготвена така, че да придобие знака Ф.
Ето как да си направите традиционна българска сурвачка:
Пригответе си сушени сливи, сушени ябълки, сушени чушки, портокалова или мандаринова кора, кравайчета или сладки, фъстъци, дряново клонче, шепа пуканки и прежда.
Първо захващате долните две по-големи клонки към основата на сурвачката с помощта на оплитане с червена прежда. Същото направете и с горните две клонки, за да оформите сурвачката. На различни места оплитате с преждата и правите панделки.
Нанизвате пуканките подобно на гирлянд, като свързвате двете най-отдалечени краища на долния голям кръг. След това нанизвате ябълките, сливите, чушките, ябълките и украсявате различни места от сурвачката.
На Васильовден и ден след Нова година, сурвачката се използва за обичая на сурвакане, при който се потупва с дряновото дръвче по гърба на човек, за да му се даде здраве и берекет през предстоящата година. На обичая още е прието да се дават пари или други дарове под формата на храна и лакомства, с които да се възнагради този, който сурвака за здраве.
