Защо ни е трудно да прощаваме?

Защо ни е трудно да прощаваме?

Прошката е най-висшата форма на благородство. Да простиш на другия – ама наистина от сърце и напълно безкористно, е духовно съвършенство, което не всеки постига. Всъщност много малко са хората, които са способни на това. Или понякога казваме, че сме простили, но много добре знаем вътре в душата си, че това съвсем не е така.

Защо е толкова трудно да прощаваме и защо позволяваме толкова често да се разпадат взаимоотношенията между двама и повече души именно заради недаването на прошка?

Основната пречка е Егото.

Колкото по-голямо и по-наранено е то, толкова по-трудно е да простим на човека, който ни е засегнал. Разбира се, Егото е част от нас и то играе роля в изграждането на собствената ни идентичност. Но когато то е толкова огромно, че загубваме хуманност, доброта и рушим ценностна система, то става наш враг и пречка.

Представете си, че вече сте изградили сами за себе си възприятието за много ценен, дори важен човек, за красив или пък за много умен. Или за мъдър, или за хитър… А също – за богат или за безкрайно уважаван. Вероятно се възприемате за един единствен и неповторим индивид. И изведнъж някой със своите действия или думи прави, така че разбива на пух и прах тази ваша представа за самите себе си.

Егото ви е наранено, дори разбито. Много често то предпочита да не приема истината и отказва да разруши дълго градената представа. Затова се обиждате, смятате се измамени, предадени, наранени, излъгани, изоставени. И е трудно, дори невъзможно да дадете прошка на човека, който ви е причинил това страдание.

Прошка

Нормално! Трудно е да простите, защото, ако дадете прошка, ще трябва да приемете, че не сте били точно такива, каквито сте се смятали до този момент. Или че сте се подвели да вярвате на „предателя“ – т.е. направили сте грешна преценка. Или все още изпитвате буря от емоции спрямо човека, който ви е наранил, или спрямо събитията, които са се разиграли.

Но при всички случаи, за да простите, ще ви се наложи да загърбите своята гордост, своята уникалност, своите чувства и своето Его.

Даването на прошка изисква не просто смаляване или загърбване на Егото, но и още нещо – отработване на негативните емоции, приемане на случилото се и помиряване със ситуацията. Едва когато успеете да постигнете всички тези неща едновременно, тогава ще сте способни да просите истински и от сърце.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати